СЪКРОВИЩЕТО ОТ АБРИТУС

Начало » Научи повече за Абритус » Златното монетно съкровище от Абритус

НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗЛАТНА МОНЕТНА НАХОДКА ОТ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

                         
Известно е, че Абритус е сред селищата в Римската империя, които не са разполагали със собствена монетарница. Затова откритите на територията му монети са сигурно доказателство за участието на неговото население в търговския обмен на страната и косвено потвърждават предположението за активно занаятчийско производство.  Стратегическата позиция на кастела – на пътя между черноморското крайбрежие и дунавския бряг  -  допълнително подсилва подобно схващане.

Свидетелство обикновено за стопанския живот в мирно време, монетните находки  дават ценна информация и за периодите на военни сблъсъци и нашествия. В този смисъл от региона на древен Абритус могат да бъдат посочени серия находки, които недвусмислено потвърждават войната между римляни и готи от 250-251 г., когато в битка край града загиват император Траян Деций и синът му Херений Етруск. Става въпрос за  денари, антониниани или ауреи,  намерени при село Осенец, село Липник, село Раковски, село Кривня, село Пороище, град Лозница и в самия Абритус.

Към тази серия монетни находки принадлежат още две съкровища. Първото е намерено през 1952 г. в землището на село Дряновец, на 15 км. от Разград и съдържа 18 златни монети (ауреи) и 540 сребърни монети (денари и антониниани). Най-ранните са от времето на император Септимий Север (193-211 г.), а най-късните от управлението на император Траян Деций.  Второто съкровище е разкопано 30 години по-късно в село Езерче, на 20 км. от Разград  и се състои от 248 сребърни монети (денари и антониниани). Най-старите са още от времето на император Веспасиан (69 – 79 г.), но последните отново принадлежат на загиналия Траян Деций и на съпругата му Херения Етрусцила.
През периода  IV – VI век в живота на Абритус се редуват периоди на разцвет и на упадък: градът е разрушаван от вестготите през 376 – 378 г., от хуните през 447 г. и от остготите през 487 г. След всяко от вражеските нападения кастелът е възстановяван. Ето защо е напълно обяснимо, че в Абритус е намерено най-голямото по нашите земи златно монетно съкровище от времето на късната Римска империя. То освен това е третото по големина от епохата, след находките от Chemtou, Тунис (1648 солиди)  и Scikàncsi, Унгария (1439 солиди).
Откритието е направено от археолога Стоян Стоянов през 1971 г. по време на разкопки при източната крепостна стена. Близо четири килограма е теглото на 835-те златни монети, сечени през V век от името на следните императори и императрици: Теодосий ІІ (402 – 450) – 5 бр., Марциан (450 – 457) – 56 бр., Пулхерия (съпруга на Марциан) – 1 бр., Лъв І (457 – 474) – 296 бр., Верина (съпруга на Лъв І) – 4 бр., Зенон (474 – 475; 476 – 491) – 437 бр., Василиск (475 – 476) – 24 бр., Василиск със сина си Марций (475 – 476)  – 10 бр., Юлий Непос (474 – 475) – 1 бр., Леонтий (484 – 488, узурпатор) – 1 бр.  13 от монетите на император Зенон са отсечени в монетарницата на Тесалоника, солидът на императора на западната империя Юлий Непос е отсечен в град Арелат, а този на узурпатора Леонтий – в Антиохия. Всички останали солиди са продукт на столичната монетарница в Константинопол.

Монетният трезор е укрит най-вероятно във връзка със събитията от 487 г.:  тогава избухва бунт на заселените около Нове (край днешния Свищов) готи – федерати, начело с Теодорих (бъдещият Теодорих Велики) , последван от поход към Константинопол.
Всички монети от съкровището принадлежат към типа солид с теоретично тегло 4,55 грама, въведен от император Константин І Велики в периода около 309-312 г. Той остава в обръщение през целия период на съществуване на Западната римска империя и на Византия. Според специалисти по нумизматика негови наследници са френското су, италианското солдо, испанското соелдо, шилингът.  
Прави впечатление  едно важно обстоятелство - много от монетите в находката са с издраскани върху тях сарафски знаци – графити, доказателство за интензивно участие в циркулационния поток, а някои са разсечени с остър предмет – проверявано е златното съдържание на монетното ядро.

Любознателният посетител на музея в Абритус има уникалния шанс, чрез внимателно наблюдение на монетите от съкровището, да проследи как езическите символи на върховна власт  се смесват със знаците на християнството,  като от римски император, владетелят постепенно ще се превръща в от Бога поставен, богопомазан  самодържец. А в отличие от жителите на древния град-домакин ще има правото и сам да отсече своя монета.