ИЗКУСТВОТО В ДРЕВЕН АБРИТУС

Начало » Научи повече за Абритус » ИЗКУСТВОТО В ДРЕВЕН АБРИТУС

ИЗКУСТВОТО В ДРЕВЕН АБРИТУС

За разлика от съвременния човек, хората от предмодерните епохи възприемат заниманията с изкуство като неделима част от богопочитането, като свещенодействие. Неслучайно в представата на древните елини Музите-вдъхновителки са предвождани от  бог Аполон, а Хефест (Вулкан) е божественият покровител на ковачите. Затова и всяка творческа проява за майстора е със стойността на жертвоприношение.
Произведенията на изкуството, разкрити в древния Абритус, потвърждават това схващане. Всяко от тях доказва върховното усилие на своя автор да зарадва боговете. В същото време те са красноречива демонстрация на приемствеността в културните традиции на местното тракийско население и на пришълците от Италия, Галия и Мала Азия.  Смесването на различни етноси в района Абритус води и до смесване на техните религиозни култове, което науката нарича синкретизъм.

Торевтиката или художественото обработване на метали е с дълбоки корени в тракийската цивилизация,  известни са великолепните съкровища от Рогозен, Панагюрище, Галиче, създадени през класическата и елинистическата епоха (V – ІІ в. пр. Хр.).  Елитен паметник на тракийската торевтика е и намереното при с.Вазово, Разградска област златно протоме на Пегас от ІV в.пр.Хр.  Музеят в Разград притежава колекция от 16 бронзови плочки-матрици от ІІ-ІІІ век. Една от най-красивите от тях е тази изобразяваща фригийската богиня Кибела наричана още Майка на боговете. Характерният за епохата религиозен синкретизъм се забелязва при изображението на трите анонимни богини от находката – Атаргатис, Анаитис -Анахита,  Бендида.

Добавя се образът на Херакъл-Херкулес, смъртният, получил право да живее сред безсмъртните, заради подвизите, които е извършил. А също Зевс-Юпитер и Хера-Юнона, господарите на Олимп – елински вариант на върховните мъжко и женско божества в предпочитащата анонимността стара тракийска религия. Две от плочките-матрици са с изображение на малоазийския бог –конник Сабазий.

Без съмнение матриците свидетелстват за най-почитаните в района на Абритус божества. Оказва се, че Тракийският конник е предимствено изобразяван  върху най-масово поръчваните в римската епоха произведения на каменната пластика – посветителните релефи (оброчни плочки).  Откриването паралелно с това на плочки в дар на Зевс и Хера, Трите нимфи, Хигия, Арес, Артемида, Сабазий, Кибела, Ма показва, че в условията на така типичната за римското общество мобилност и от божество на божество с лекота се пренасят характеристики и функции.
Анализът на артефактите от типа малка бронзова пластика потвърждава  друга основна тенденция в развитието на античното изкуство, която ателиетата в Абритус също демонстрират – стремежа да се следват  елински първообрази, дело на знаменити майстори.  В традиционната иконография и с характерните атрибути са представени божествата от гръко-римския пантеон: Зевс-Юпитер и Хера-Юнона, Артемида-Диана Херакъл-Херкулес.

Две статуетки на богиня Афродита (Венера) представят също популярни назад във времето нейни типове - Анадиомена  (Излизаща от морето) и   Пудика (Срамежливата).Една от бронзовите статуетки на Зевс-Юпитер притежава художествени качества, показващи връзка с предримските оригинали на Лизип и най-вече на Леохарес. Перфектната изработка на детайлите е свидетелство за високия професионализъм на майстора. Намерени са също бронзови статуетки на бог Зевс,  на  бог Хермес-Меркурий с присъщите му атрибути - кадуцей и кесия, на бог Дионис-Бакх.  
Обработката на камък е вероятно най-широко практикуваното изкуство в древен Абритус. Наред с изсичането  на оброчни плочки, дело на каменоделците са жертвениците, надгробните паметници, саркофазите, посветителните надписи. За нуждите на строителството се изработват също варианти на каменни колони в дорийски, йонийски и коринтски стил, разнообразни фризове, релефи, касетачни тавански плочи. И тук, както навсякъде в империята, се наблюдава обичаят елементи от по-стари паметници да се използват при оформянето на по-късни.  По този начин на практика някои от тях реално се спасяват от унищожение.

Изграждането и поддържането на защитната система на кастела със сигурност е ангажирало не малък брой майстори строители. Една част от тях са набавяли камък от близките кариери и са подготвяли каменните квадри за изграждане на защитните съоръжения . Друга пряко е обслужвала изискванията на архитектите по издигането на крепостните стени, порти и кули с различни форми.
Известно е, че римляните наследяват архитектурното майсторство на народите, които завладяват, като затова се превръщат в най-добрите строители на древността. Проучванията в Абритус в пълна степен потвърждават това – разкритите до този момента защитни съоръжения, жилищни , обществени и религиозни сгради впечатляват със солидност на градежа и богатство на формите.

В реализиране на архитектурните ансамбли принос имат и майсторите грънчари, тъй като те са подготвяли керамични керемиди за покривите, както и тухли за подовете. Множество са и вариантите на глинени съдове, използвани за нуждите на бита – питоси, гърнета, амфори, лампи. Следователно със сигурност е имало ателиета, специализирани в изработване на битова керамика.

Без съмнение в кастела активно са се избработвали и ювелирни произведения. Доказват го намерените досега гривни, обеци, пръстени, торкви, фибули. Едва ли по-малко изкусни са били дърводелците, тъкачите, шивачите, обущарите.  Но за тяхното майсторство  днес можем да съдим само по въображение.