Поселищният живот в района на римския град Абритус

Начало » Научи повече за Абритус » АБРИТУС ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ » Поселищният живот в района на римския град Абритус

Поселищният живот в района на римския град Абритус

Най-ранните свидетелства за човешко присъствие в местността „Хисарлъка” източно до съвременния Разград са от периода XVIII – XV хил.пр.Хр. Оттогава датират откритите при археологически проучвания тук кремъчни пластини, свидетелстващи за наличието на временен лагер на праисторически ловци. От периода на късната каменно-медна епоха (II пол. на V хил. пр. Хр.) датира Хисарлъшката селищна могила, намираща се до коритото на река Бели Лом. В долината на реката, на северния й бряг, се намират останките на тракийско поселение от IV – III в. пр. Хр. Отново тук в края на I – началото на II век възниква ранноримското селище Абритус. Могилните некрополи на селището са разположени в покрайнините му: в източна посока, по десния бряг на Бели Лом и в местността „Младежки парк” в източните покрайнини на съвременния град.

В началото на IV век на височината на левия бряг на река Бели Лом, срещу ранното селище, е построена крепост, в която са заселени варвари – федерати. Късноантичният град е опожаряван и разрушаван няколкократно: през 376 – 378 г. от готите, през 447 г. при голямото хунско нашествие в земите на провинция Мизия Втора и през 80-те години на V век най-вероятно при бунта на готите – федерати на Теодорих срещу император Зенон.

Голяма строителна дейност в Абритус е осъществена през управлението на император Юстиниан I (527 – 565). През V – VI век Абритус е един от най-големите градове на провинцията и седалище на епископ. Некрополите му са разположени северно, южно и югозапападно от крепостните му стени.

През 586 г. градът е разрушен окончателно при нашествие на аварите. В края на IX – началото на X век върху развалините му е построена българска крепост, разрушена през периода 968 – 971. от войските на киевския княз Светослав (945 – 972) или от тези на византийския император Йоан Цимисхий (969 – 976). Синхронно с българската крепост неукрепено поселение съществува в подножието на крепостта, на отсрещния бряг на река Бели Лом, върху разрушенията на ранноримското селище.

След 971 г. византийците в опит за възстановяване на късноантичния град изграждат в източната му част представителен епископски комплекс. Ранносредновековното селище е разрушено през 30-те – 40-те години на XI век при нашествията на печенегите. Неукрепено селище от XIII – XIV век е разположено на височината над левия бряг на река Бели Лом в местността „Боаза”. Това е и последното поселение в този район. През следващите векове развалините в местостта „Хисарлъка” са обект за изкопаване на готов строителен материал за постройки в съвременния Разград.