Укрепеният град – топография и укрепителна система

Начало » Научи повече за Абритус » АБРИТУС ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ » Укрепеният град – топография и укрепителна система

Укрепеният град – топография и укрепителна система

Разположението на късноантичната крепост е много сполучливо избрано: на височина при завой на левия бряг на река Бели Лом и по трасето на важен път, следващ коритото на реката. Теренът е осигурявал добра видимост във всички посоки и естествена защитеност на поселението. Кастелът е построен в началото на IV век на площ от 15 хектара. Каменният материал – местна седиментна скала – варовик – е добиван в две кариери: в местността „Балнъ кая” – на 2 км източно от крепостта и в местността „Кору дере” – на 2 км югозападно от нея. Добитият в кариерите материал е извозван до мястото на строежа с помощта вероятно на запрегнети с волове каруци. Крепостни стени с обща дължина от 1400 м и дебелина от 2,10 – 3 м, изградени в техника opus implectum, го обграждат от всички посоки, следвайки  конфигурацията на терена. Височината на крепостните стени е достигала заедно с бойниците  12 м. По фронта на стените са изградени 35 бойни кули: ветрилообразни по ъглите, U-образни по северната, западната и южната стени и провоъгълни по източната (построена по-късно, в края на V – VI век).

Височината на кулите е била по-голяма от тази на стените – около 15 м. По една крепостна порта е разположена на всяка една от стените: при северната, западната и южната стени те са разположени приблизително в централната им част, а при източната стена, поради силната денивелация на терена – непосредствено южно до североизточната ъглова кула (единствено тук теренът позволява свободен достъп до вътрешността на крепостта). Портите са с идентичен план: затваряни са с две врати – външна спускаща се (катаракта) и вътрешна двукрила с оформено между тях провоъгълно засводено отгоре помещение (пропугнакулум). При управлението на император Юстиниан I (527 – 565) три от крепостните порти – северна, източна и южна – са зазидани, като достъпът до вътрешността на крепостта е бил осъществяван само през западната порта. От изток стръмен скалист склон е осигурявал допълнителна защита на крепостта, а в източна и северна посоки – и минаващото тогава близо до крепостните стени корито на река Бели Лом.

Най-уязвима е била крепостта на Абритус в южна посока. Именно затова пред фронта на южната крепостна стена е прокопан ров (запазен пред западната й част), а през VI век е изградена в малък участък между кули 19 и 20 допълнителна външна стена (протейхизма). Вероятно с цел по-добра защита от фланкиращите я кули единствено южната порта на крепостта е вдадена навътре от фронта на стената. Сега съществуващата източна крепостна стена е строена по-късно от останалите – при управлението на Анастасий I (491 – 518) или по времето на Юстиниан I (527 – 565).  Във вътрешността на Абритус са съсредоточени жилищни, производствени, военни и култови (християнски базилики) сгради. Отделни жилищни и производствени сгради има и извън крепостните стени, на близко разстояние в околностите на кастела. Извън стените му в северна, южна и югозападна посоки са разположени и християнски некрополи. Кастелът е разрушаван и опожаряван няколкократно: по време на готската война през 376 – 378 г., при голямото нашествие на хуните през 447 г. и през 80-те години на V век. Следвало е възстановяване на сградите и извършване на поправки в разрушените участъци от крепостните стени. Окончателното разрушаване на Абритус е през 586