Локализиране и археологическо проучване на Абритус

Начало » Научи повече за Абритус » АБРИТУС ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ » Локализиране и археологическо проучване на Абритус

Локализиране и археологическо проучване на Абритус

Развалините в местността „Хисарлъка” източно до Разград са известни отдавна. След възникването на Разград през I половина на XVI век и до Освобождението каменните градежи тук са ползвани от местното население в качеството на кариера за добив на готов строителен материал. Архитектурни детайли и фрагменти от антични надписи са намирани при разрушаване на стари постройки на няколко места в съвременния град.

Първите организирани археологически проучвания тук извършва през 1887 г. известният учител, инспектор по обществени науки и общественик Анание Явашов. В западната част на кастела той разкрива основите на християнска базилика от VI век, погрешно интерпретирани от него като останки от храм на Аполон.

През 1893 г. той провежда разкопки в източната част на кастела, където разкрива основите на неголяма ранносредновековна базилика, погрешно датирана от него в периода на късната античност. Резултатите от своите проучвания на Разградския Хисарлък, както и отделни случайно открити тук находки Анание Явашов публикува в издаваните от него през 20-те – началото на 30-те години на XX век „Известия на Разградското археологическо дружество” (основано от него на 19 март 1922 г.) и в труда си „Разград. Неговото археологическо и историческо минало” (1930 г.). С откритите и предадени от частни лица археологически материали Анание Явашов организира и музейна сбирка.

Първите окомерни скици на късноантичната крепост публикуват той и посетилият Разградския край в края на XIX век Карел Шкорпил. Всички тези ранни проучвания се извършват на анонимен обект. През 1953 г. във връзка със започналото тук строителство на завод за пеницилин са организирани редовни археологически разкопки, продължили 25 години и водени от Теофил Иванов (Археологически институт с музей при Българска академия на науките). Проучена е напълно укрепителната система на късноантичния град, казармени, жилищни и обществени постройки във вътрешността му. За пръв път е установено наличието на ранносредновековен културен пласт над късноантичния. От особено значение са откритите два надписа с името Абритус: жертвеник с посвещение на Херкулес от времето на император Антонин Пий (138 – 161) и цезаря Вер и милиарна колона от времето на император Филип I Араб (244 – 249) и неговия син и съвладетел с титла цезар Филип II (244 – 247). Така споменаваният от редица антични и средновековни автори и дълго търсен на различни места в Североизточна България античен град Абритус е окончателно локализиран и отъждествен с развалините източно до съвременния град Разград.

След известно прекъсване през 1990 г. археологическите проучвания на късноантичния град са възобновени под ръководството първоначално на Петко Георгиев (Археологически институт с музей при Българска академия на науките), а впоследствие – на Галена Радославова (Исторически музей – Разград) и продължават и до сега.