Християнски култови комплекси в източната част на кастела Абритус

Начало » Научи повече за Абритус » АБРИТУС ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ » Християнски култови комплекси в източната част на кастела Абритус

Християнски култови комплекси в източната част на кастела Абритус

Източната, най-издигната част на кастела Абритус, е била предпочитана за изграждането на култовите комплекси през християнския период от обитаването му. Тук са проучени три комплекса, фунцционирали през различни епохи.

През IV век върху предварително подравнената материкова скала, без вкопаване на основи в терена, е изградена трикорабна едноапсидна (апсидата е с полукръгла форма) християнска базилика. Ширината й (север – юг) е 21 м, а дължината – около 25 м (не е довършено проучването в западна посока, където развалините на тази базилика попадат под основите на по-късната). Зидовете за градени от грубо обработени камъни на спойка от бял хоросан и имат малка ширина – 0,50 – 0,55 м. При изграждането на апсидата са използвани два симетрично разположени големи блока, включени в градежа на полукръглия зид, който има ширина 1 м. В югозападния участък на страничния южен кораб се откри разрушено каменно корито – тук вероятно е бил разположен баптистерият (кръщелнята). Неголямата дебелина на зидовете и липсата на основи предполагат, че тази базилика не е имала голяма височина. Покритието й е било от керемиди върху дървена конструкция. По неизвестни причини, най-вероятно във връзка с войната срещу готите от 376 – 378 г., базиликата е била разрушена, а голяма част от камъните от градежа й – доста методично демонтирани като строителен материал.

След разрушаването на първата базилика, върху разрушенията й е изградена жилищна сграда с множество помещения и неизяснен до момента цялостно план (проучена е само част от нея). Зидовете на сградата са с плитки основи, вкопани на  0, 30 – 0,40 м от терена, достигайки до материковата скала. Изградени са от грубо обработени и от ломени варовикови камъни на спойка от бял хоросан и имат ширина от 0,50 м. Откритите в разрушенията на сградата материали – керамика, битови предмети и монети – датират обитаването й в периода края на IV – 80-те години на V век.

След опожаряването и разрушаването на жилищната сграда, в края на V – началото на VI  върху разрушенията й е построена голяма и представителна християнска базилика. Тя е трикорабна, едноапсидна (апсидата е с трапецовидна отвън и полугръгла отвътре форма) и не следва плана на по-ранната базилика от IV век: изнесена е леко северно спрямо нейните останки. Дължината й (запад – изток) е 32 м, а ширината – 21 м. Основите на зидовете й са вкопани на дълбочина 0, 30 – 0,40 м от терена, достигайки до материковата скала. Суперструкцията на стените е от добре оформени почти квадратни каменни блокове на спойка от бял хоросан, с ширина от 1 м. С по-голяма дебелина са зидовете на апсидата: 1,40 м при върха й и по 1,95 м при ъглите й. Във вътрешноостта на апсидата е проучено подово ниво: набити в терена неголеми камъни, служещи като подложка за дебел хоризонтален слой бял хоросан с примеси от счукана тухла. Вътрешността на наоса е непроучена. Базиликата първоначално е имала един митаторий при югоизточния ъгъл, с размери 6,50 м (изток – запад) на 3,70 м (север – юг). В по-късно време, след извършените промени в литургичната практика при импераор Юстиниан I (527 – 565), към североизточния ъгъл на базиликата е добавен втори митаторий – протезис, непроучен напълно. Баптистерият на базиликата е до югозападния й ъгъл. Дължината му (запад – изток) е 15,40 м, а ширината – ок. 10 м (непроучен остава северният му участък, попадащ под подовото ниво на най-късната базилика). Зидовете са от грубо обработени варовикови камъни на калова спойка и са с ширина по 0,70 м. От изток баптистерият е бил преграден с дървено-кирпична конструкция, а покривът е бил от керемиди върху дървена конструкция. В по-късен период, вероятно отново при Юстиниан I, източно от апсидата е пристроено помещение с правоъгълен план с ширина (север – юг) 34 м и дължина 9,70 м. Зидовете му са от грубо обработени камъни на спойка от бял хоросан и с ширина по 0,70 м. Помещението е трикорабно, като двата станични кораба са отделени от основното помещение с по един ред от по три колони. В олрарната част на базиликата са открити значителен брой фрагменти от плочи и колони от предолтарната преграда и два фрагмента от голяма олтарна маса, изработени от проконесоски мрамор. Три малки фрагмента от стенописи с растителни и геометрични мотиви дават представа за вътрешната украса на стените й. Големите размери на базиликата и богатата й и скъпа вътрешна украса са указание за това, че тя най-вероятно е била епископската в града през VI век. Загинала е при силен пожар при окончателното разрушаване на Абритус през 586 г.

След възстановяването на византийската власт над тези земи през 971 г. е предприето възстановяване на епископския комплекс в източната част на Абритус. Изграден е голям и представителен ансамбъл от сгради, организирани може би в манастирски комплекс. Теренът е предварително подготвен, като съществувалите тук български полувкопани жилища (полуземлянки) са запълнени с камъни. Централно място в комплекса заема епископската базилика, изградена върху разрушенията на тази от VI век, повтаряща плана й, използваща за основи разрушените до определена височина нейни зидове и разширяваща я в западна посока. Към трикорабната късноантична базилика са добавени триделен притвор с дължина (изток – запад) 3,80 м и западно от него – П-образен атриум с дължина  (изток – запад) 10,30 м и вътрешна ширина 19 м, в източната част на който е изградено правоъгълно помещение (6,30 на 11 м) с колонен портик – пропилей от северната, западна и южна страни. Така размерите на възстановената и разширена базилика са: дължина 47,20 м (изток – запад) и ширина (север – юг). Триделният наос е с дължина 24,75 м, разделен от два зида – стилобати, основа на изработени от варовик колони, на три кораба. Централният е с ширина 9,40 м, а двата странични – по 3,90 м. Подът се състои от подложка от набити в терена дребни камъни, залята отгоре от нивелиращ слой бял хоросан и подредени отгоре в посока запад – изток два успоредни пасажа от редуващи се ромбове в правоъгълна рамка, изпълнени от тухли и преупотребени късноантични тегули. В предолтарното пространство са разкрити основите на кивория с останки от подземно помещение – крипта в централната му част. Суперструкцията на стените (широки 0,80 м) е от добре оформени варовикови квадри с неголеми размери на спойка от бял хоросан, като в качеството на строителен материал са използвани части от разбитата мраморна късноантична предолтарна преграда и от колони. Предолтарната преграда на средновековната базилика – колонки и плочи с релефен кръст и с релефен кръг в центъра – са изработени в късноантичен стил, но от варовик. Покритието на базиликата вероятно е било от положени върху дървена конструкция керемиди. Помещението пред апсидата и късноантичният баптистерий не са възстановявани, съответно през този период не са били и ползвани. В конструктивна връзка с голямата базилика е строената северно от нея трикорабна едноапсидна (апсидата е полукръгла) и с триделен притвор базилика с външни размери 15 на 15 м, запазена само в основи. Югозападно до нея се намира двуделен баптистерий (кръщелня) с размери 5,70 м (изток – запад) на 2,25 м (север – юг). Покритието на базиликата вероятно е било от каменен или тухлен полуцилиндричен купол. В тази малка базилика вероятно се се извършвали всекидневните, стандартни богослужения и обреди, докато голямата базилика е била предназначена за събиране на паството от цялата енория при големите празнични богослужения. Около тази централна част на ранносредновековния християнски комплекс досега са проучени едно помешение с каменни зидове на калова спойка, служило като склад за съхранение на железни крици и друго с аналогичен градеж, с каменен плочник пред източната му стена, частично разкрито досега и съответно – с неизяснено предназначение. Откритите южно и западно до голямата базилика, както и в нейните разрушения, бронзови закопчалки от книги и железни стилоси (писала) подсказват за наличието и на други сгради: скрипторий (школа за преписване на ръкописи) и дидаскалейон (школа за обучение) към манастира. Ранносредновековният епископски комплекс върху развалините на късноантичния Абритус е разрушен вероятно при нашествията на печенегите през 30-те – 40-те години на XI век.