Абритус през ранновизантийската епоха

Начало » Научи повече за Абритус » АБРИТУС ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ » Абритус през ранновизантийската епоха

През 20-те – 30-те години на IV век, при управлението на император Константин Велики (306 – 337) и неговите синове, на високо платовидно възвишение на завой на левия бряг на река Бели Лом е изградена крепостта на Абритус. Съдейки по намерените в кастела и неговите некрополи находки – керамика, накити, битови предмети и варваризирани монети – през този период населението е от федерати (варварски, предимно германски народи, заселени на територията на късната империя със задължението да отбраняват земите й от вражески нападения), приели християнството. Веднага след построяването на късноантичния кастел Абритус той заема важно място във военната, административна, политическа и църковна организация на провинция Мизия Втора. През периода V – VI век той се означава като град – civitas. През този период Абритус е и епископски център. Епископ на Абритус на име Марциан стои на първо място в послание на шест епископи, което епископът на Марцианопол Валериан изпраща през 458 г. до император Лъв I (457 – 474). Като епархийско седалище се споменава Абритус и в един епархийски списик от VIII век. Абритус тогава е вече в развалини и в границите на българската държава, но негов епископ вероятно е резидирал някъде във Византия, запазвайки старата си титулатура. През 528 г. Хиерокъл споменава Абритус в съчинението си „Пътеводител” между седемте града на провинция Мизия Втора. Прокопий Кесарийски в книгата си „За строежите” свидетелства, че император Юстиниан I (527 – 565) възстановил град Абритус. Градът е разрушен окончателно от аварите през 586 г. и след тази дата не се споменава повече в писмените извори.