Историческа справка за Разград

Начало » За проекта » Историческа справка за Разград

Историческа справка за Разград

Рaзград е град, разположен в Североизточна България, в долината на река Бели Лом, в историко-географската област Лудогорие.  Той е административен център на община Разград, област Разград. Намира се на 65 km югоизточно от Русе, на 36 km северно от Търговище, на 49 км северозападно от Шумен и на 129 км северозападно от Варна. Международният европейски път Е70 го свързва с близките пристанищни градове Русе и Варна. На около 7 km от град Разград е разположена жп-линията Русе-Варна.
Празникът на града е 28  януари – денят на освобождението му от османотурско владичество. Разград има богат културен календар, чиито акценти са: „Бели нощи на Разград”, Фестивал на народните традиции и художествени занаяти и Панаир на киселото мляко, както и Есенния панаир.

Градът е с богато културно историческо наследство. Една от забележителностите на града  е археологическия резерват „Абритус” – един от 100 те национални туристически обекта на България.

През І в.н.е. върху руините на тракийско селище римските завоеватели построяват военен лагер, превърнал се по-късно в едно от най-значимите селища в провинция Долна Мизия – Абритус. Античните автори споменават Абритус основно във връзка с битката, състояла се в неговата околност през 251 година и завършила с разгром на римските войски от нахлулите готи и убийството на император Траян Деции.
В началото на ІV в.н.е., при император Константин І Велики (306-337 т.), на височината на завоя на левия бряг на р. Бели Лом, срещу ранноримското селище е построена голяма крепост. Градът е укрепен с дебела крепостна стена, обхващаща площ от 14 хектара, с четири порти и тридесет и пет кули. Въпреки това той нееднократно е разрушаван при нападенията на варварски племена – готи (376-378 г.), хуни (447 г.), и от авари и славяни (586 г.). През периода на късната античност, след налагането на християнството за официална държавна религия, градът е известен като седалище на епископ. В средата на VІ в.н.е. градът е обект на възстановителна дейност на Юстиниан Велики (527-565 г.). Градът окончателно загива в края на VІ в.н.е., разрушен от авари и славяни. В кр.на ІХ-нач.на Х в.сл.Хр. върху развалините на Абритус е изградена българска крепост, разрушена в средата на ХІ в. от  печенегите.

 Един от най-ранните паметници на османската архитектура, разположен в центъра на града е джамията построена 1616 година при султан Ахмед І на мястото на по-рано съществувалата тук джамия строена от Ибрахим паша – велик везир на султан Сюлейман Великолепни. Джамията е културна ценност с национално значение и е една от най-големите на Балканския полуостров и втора по големина в България след шуменската Тумбул джамия.

В самия център на града се намира един от символите му -  часовниковата кула, построена през 1864 г. от тревненския майстор Тодор Тончев.

Друг негов символ също в централната част на града е т.н. Момина чешма.  Изработена от Павел Ваверка и донесена от Чехия в 1897 г., фигурата на млада жена в антично облекло, носеща на рамо хидрия е излята от метал и поставена върху каменен фундамент с вградени чучури.

На площад „Независимост”, в подножието на възрожденския квартал Варош се намира Мавзолеят- костница, един от първите в страната паметници, посветени на загиналите в Руско-турската освободителна война.

В североизточната част на града се намира квартал „Вароша”, състоящ се от оригинални и реставрирани къщи в стила на българското Възраждане. Тук е мястото където посетителят може да съчетае културните развлечения с обяд или вечеря в някое от заведенията, разположени уютно в реставрираните къщи.

Освен внушителния храм „Св. Николай Чудотворец” построен от разградчани през 1860 г. тук се намират Етнографският музей, къща-музей на композитора Димитър Ненов, къщата на видния разградски възрожденец Никола Икономов, чиято съпруга Станка Николица Спасо-Еленина е първата българска поетеса и др.
Градът разполага с два театъра, филхармония и художествена галерия.

{